Законова рамка

Облагането с корпоративен данък се регламентира от Закона за корпоративното подоходно облагане.

На облагане с корпоративен данък подлежи:

- печалбата на местните юридически лица;   

- печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;

- печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България.

Неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на юридическите лица.

Данъчно задължени лица

- Местните юридически лица – търговски дружества;

- Местните юридически лица, които не са търговци – за печалбата им от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;

- Местните неперсонифицирани дружества и осигурителни каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване;

- Чуждестранните юридически лица, когато осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност;

- Чуждестранните неперсонифицирани дружества, когато осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност.

Корпоративен данък не заплащат лицата, които подлежат на облагане само с алтернативни данъци за съответната дейност:

- дейност по таксиметров превоз на пътници;

- бюджетните предприятия;

- организаторите на хазартни игри;

- лицата, извършващи дейност от опериране на кораби.

Организаторите на хазартни игри и лицата, извършващи дейност от опериране на кораби, се облагат с корпоративен данък за всички останали дейности извън подлежащите на облагане с алтернативен данък. Следователно за дейностите си извън подлежащите на облагане с алтернативен данък, тези лица са задължени за корпоративен данък.

Ред за определяне на данъчния финансов резултат

Данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. Положителният данъчен финансов резултат е данъчна печалба. Отрицателният данъчен финансов резултат е данъчна загуба.

Данъчна основа

Данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба.

Размер на данъка

Данъчната ставка на корпоративния данък е 10 на сто.

Деклариране

Корпоративният данък се декларира с Годишна данъчна декларация по Закона за корпоративното подоходно облагане за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. С годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността, съдържащ статистически справки и счетоводни документи.

Годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Годишна данъчна декларация се подава, когато за данъчния период, през който не е осъществявана дейност по смисъла на Закона за счетоводството, възникне задължение за корпоративен данък или данък върху разходите, както и когато данъчно задължено лице желае да декларира други данни и обстоятелства, предвидени в образеца на декларацията.

Подаване на декларация 

Данъчната декларация се подава по електронен път (чрез интернет с квалифициран електронен подпис).

Срокове за деклариране и плащане

- До 31-и март на следващата календарна година – подаване на годишна данъчна декларация;

- До 31-и март на следващата календарна година – внасяне на корпоративния данък след приспадане на направените авансови вноски.

Авансови вноски за корпоративен данък

Авансови вноски не правят:

1. Данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 300 000 лв.;

2. Новоучредените данъчно задължени лица за годината на учредяването им, с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон.

Авансовите вноски за корпоративния данък са месечни и тримесечни. Определят се на базата на прогнозната данъчна печалба на данъчно задълженото лице за текущата година.

Месечни авансови вноски – извършват се от данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година превишават 3 000 000 лв.

Тримесечни авансови вноски – извършват се от данъчно задължени лица, които нямат задължение да правят месечни авансови вноски. По-конкретно това са лицата, чиито нетни приходи от продажби за предходната година са в диапазона от 300 000,01 лв. до 3 000 000 лв. включително.

Тримесечни авансови вноски могат да правят и лицата, които са освободени от авансови вноски като в този случай те следва да прилагат съответните разпоредби за определяне, внасяне и деклариране, но по отношение на тези лица не се прилага санкционна лихва.

Срокове за внасяне

- Месечни авансови вноски – за месеците януари, февруари и март – до 15-и април, а за месеците от април до декември - до 15-о число на текущия месец;

- Тримесечни авансови вноски – за първо и второ тримесечие - до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, а за трето тримесечие – до 15-и декември. За четвърто тримесечие не се прави авансова вноска.

Деклариране

Авансовите вноски се декларират с годишната данъчна декларация за предходната година.

Декларация се подава и в случаите на извършване на промени (увеличение и намаление) на размера на декларираните с годишната данъчна декларация за предходната година авансови вноски. Това е декларацията за промени на авансовите вноски и за първоначално деклариране на тримесечни авансови вноски. За подаване на декларацията за промени на авансовите вноски няма изрично определен срок, но промените на вноските може да се ползват едва след нейното подаване. При първоначално деклариране на тримесечни авансови вноски декларацията следва да бъде подадена в срока за извършване на първата авансова вноска.

Декларацията  се подава по електронен път с електронен подпис.

Законова рамка

Облагането с данък върху разходите се регламентира от Закона за корпоративното подоходно облагане.

С окончателен данък върху разходите се облагат следните документално обосновани разходи:

1. Представителните разходи, свързани с дейността;

2. Социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол. Социалните разходи, предоставени в натура, включват и:

- разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки „Живот“;

- разходите за ваучери за храна.

Социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

3. Разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд.  Дадено е право на работодателите да изберат да облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане доходите в натура, представляващи разходи в натура. В общия случай изборът се упражнява с годишната данъчна декларация по Закона за корпоративното подоходно облагане за предходната година. Направеният избор  се прилага за всички физически лица, които ползват фирмени активи за лични цели. 

Доходите в натура, обложени по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, не се включват в облагаемия доход на физическите лица.

Данъчно задължени лица

1. Данъкът върху представителните разходи се заплаща от лицата, които подлежат на облагане с корпоративен данък;

2. Данъкът върху социалните разходи, предоставени в натура, се заплаща от всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол;

3. Данъкът върху разходите в натура се заплаща от всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол или по правоотношения за полагане на личен труд, ако посочените лица са упражнили правото си на избор за облагане по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане на доходите в натура, представляващи разходи в натура.

Освобоодни от облагане лица

1. Освобождават се от облагане социалните разходи за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки „Живот“ – в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задължените лица нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите;

2. Освобождават се от облагане социалните разходи за ваучери за храна, когато са в размер до 60 лв. месечно на всяко наето лице, при кумулативно наличие на следните условия:

- договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;

- данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите;

- ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс;

3. Освобождават се от облагане социалните разходи за транспорт на работници и служители и лицата, наети по договор за управление и контрол от местоживеенето до местоработата и обратно. Освобождаването не касае разходи за транспорт, осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии, с изключение на случаите, когато същият се извършва с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони, и без този разход данъчно задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си.

Размер на данъка

Данъчната ставка на данъка върху разходите е 10 на сто.

Деклариране на данъка

Няма специален образец на декларация за данъка върху разходите. Данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице.

Срокове за плащане на данъка

До 31-и март на следващата календарна година.

Облагането с алтернативен данък върху дейността от опериране на кораби се регламентира от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Данъчно задължените лица, могат да изберат дейността им от опериране на кораби да се облага с данък върху дейността от опериране на кораби. Данъчно задължените лица, избрали да се облагат с данъка по този ред, се облагат за срок не по-кратък от 5 години.

За всички останали дейности, извън подлежащите на облагане с алтернативния данък, данъчно задължените лица подлежат на облагане с корпоративен данък.

Данъчно задължени лица за алтернативен данък върху дейността от опериране на кораби

Лицата, извършващи морско търговско корабоплаване, когато отговарят едновременно на следните условия:

1. дружества, регистрирани по Търговския закон, или места на стопанска дейност на дружество, което е установено за данъчни цели в друга държава членка на Европейския съюз или държава членка на Европейското икономическо пространство, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за установено за данъчни цели в друга държава извън Европейския съюз или Европейското икономическо пространство;

2. оперират със собствени или наети кораби, както и отдават под наем кораби;

3. не отказват обучението на стажанти на борда на корабите, с изключение на случаите, когато броят на стажантите в рамките на една година превишава един на 15 офицери, плаващи на корабите;

4. комплектуват екипажите си с български граждани или с граждани на други държави членки на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство;

5. най-малко 60 на сто от нетния тонаж на оперираните кораби е от кораби, които плават под българско знаме или знаме на друга държава членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство;

6. осъществяват своята дейност в съответствие с изискванията на международните конвенции и правото на Европейския съюз относно безопасността и сигурността на корабоплаването, опазването на околната среда от замърсяване от кораби и условията на живот и труд на борда на кораба.

Лицата, извършващи морско търговско корабоплаване, когато управляват кораби въз основа на договори за управление и едновременно отговарят на следните изисквания:

1. дружества, регистрирани по Търговския закон, или места на стопанска дейност на дружество, което е установено за данъчни цели в друга държава членка на Европейския съюз или държава членка на Европейското икономическо пространство, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за установено за данъчни цели в друга държава извън Европейския съюз или Европейското икономическо пространство;

2. най-малко 60 на сто от нетния тонаж на оперираните кораби е от кораби, които плават под българско знаме или знаме на друга държава членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство;

3. осъществяват своята дейност в съответствие с изискванията на международните конвенции и правото на Европейския съюз относно безопасността и сигурността на корабоплаването, опазването на околната среда от замърсяване от кораби и условията на живот и труд на борда на кораба;

4. повече от половината от административния брегови персонал или от екипажа е съставен от български граждани или граждани на други държави членки на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство;

5. поне две трети от тонажа на управляваните кораби се управлява от дружества, които са местни лица за данъчни цели на държава членка на Европейския съюз или на друга държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Ограничения в обхвата на данъка

Данъчно задължените лица нямат право да прилагат реда за облагане на дейността от опериране на кораби за:

- морски кораби с нетен тонаж под 100 тона;

- риболовни кораби;

- кораби за развлечения, с изключение на пътническите кораби;

- кораби, които данъчно задължените лица са предоставили за управление или по договор за беърбоут чартър, с изключение на случаите, когато са предоставени на държавата;

- инсталации за добив на подземни богатства, нефтени платформи и кораби, извършващи драгажни дейности и дейности по теглене и влачене.

Размер на данъка

Данъчната ставка за Данък върху дейността от опериране на кораби е 10 на сто.

Декларации

- Правото на избор за облагане с данък върху дейността от опериране на кораби се упражнява с подаване на декларация по Закона за корпоративното подоходно облагане;

- Данъкът се декларира с годишна данъчна декларация за дължимия данък върху дейността от опериране на кораби. С тази декларация се подава и годишен отчет за дейността, съдържащ статистически справки и счетоводни документи.

Срокове за деклариране и плащане

- До 31-и декември на предходната календарна година – подаване на декларация за упражняване правото на избор;

- До 31-и март на следващата календарна година – подаване на годишна данъчна декларация и внасяне на дължимия данък за предходната календарна година.

Декларацията  се подава по електронен път с електронен подпис.

Законова рамка

Облагането с данък за организиране на хазартни игри се регламентира от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Данък върху хазартната дейност от игри, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга.

Данъчно задължени лица

Организаторите на хазартни игри, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга.

Данъчна основа

Увеличението на цената на телефонната или друга електронна съобщителна услуга.

Размер на данъка

Данъчна ставка за данъка за организаторите на хазартни игри е 15 на сто.

Деклариране на направените залози и данъка

- Организаторът на хазартната игра декларира направените залози и данъка в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрацията си в срок до 10-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите, с декларация по образец.

Декларацията се подава по електронен път с електронен подпис.

- Операторът на телефонната или друга електронна съобщителна услуга декларира направените залози и данъка в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрацията си в срок до 10-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите, с декларация по образец.

Декларацията се подава по електронен път с електронен подпис.

Данъкът се декларира с декларация по Закона за корпоративното подоходно облагане за данъка върху хазартната дейност от игри, организирани от разстояние, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга.

Срокове за внасяне на данъка

Данъкът се удържа и внася от оператора на телефонната или друга електронна съобщителна услуга в срок до 10-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите.

Операторът на телефонната или друга електронна съобщителна услуга е длъжен да се увери, че организаторът на хазартната игра е получил разрешение от Държавната комисия по хазарта и да представи пред териториалната дирекция на Националната агенция за приходите договора, въз основа на който приема залозите, с вписана клауза за увеличението на цената на телефонната или друга електронна съобщителна услуга.

Помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта

- приходите от тези дейности се облагат с алтернативен данък в размер 12 на сто;

- данъкът се внася в срок до 31-и март на следващата година;

- данъкът се декларира с декларация по Закона за корпоративното подоходно облагане за дължимия данък върху приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта, която се подава в срок до 31-и март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице;

- декларацията се подава по електронен път с електронен подпис.

Законова рамка

Облагането с данък върху хазартна дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино се регламентира от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Данъчно задължени лица

Организаторите на хазартни игри с игрални автомати и игри в игрално казино.

Определяне на данъка и данъчни размери

Данъкът се определя за вписаните в удостоверението за издаден лиценз:

1. игрални автомати в игрална зала, съответно всяко игрално място от тях;

2. игрални маси и игрални автомати в игрално казино, съответно всяко игрално място от тях.

Размер на данъка

1. за игрален автомат в игрална зала и игрално казино, съответно всяко игрално място от него – 500 лв. на тримесечие;

2. за рулетка в казино за игрална маса – 22 000 лв. на тримесечие за всяка игрална маса;

3. за друго игрално оборудване в казино – 5000 лв. на тримесечие за всяко игрално оборудване.

За тримесечията преди издаване и след отнемане на лиценза за организиране на хазартни игри със съответното игрално оборудване данък не се дължи. Данъкът се дължи в пълен размер за тримесечието, в което е издаден или е отнет лицензът за организиране на хазартни игри със съответното игрално оборудване. В случаите на временно спиране на дейността данъкът се дължи в пълен размер за тримесечието, в което е спряна или възобновена дейността.

Деклариране на данъка

Данъкът се декларира с  декларация по Закона за корпоративното подоходно облагане за данъка върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино, включително организирани от разстояние, която се подава в срок до 15-о число на месеца, следващ тримесечието. Декларацията се подава по електронен път (чрез интернет с електронен подпис).

Внасяне на данъка

Данъкът се внася в сроковете за декларирането му.

Законова рамка

Облагането с данък, удържан при източника се регламентира от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Данъчно задължени лица

С данък при източника се облагат:

Дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени от местни юридически лица в полза на:

1. чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната;

2. местни юридически лица, които не са търговци.

С данък при източника се облагат и следните доходи на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната:

- Доходи от финансови активи и от сделки с финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините;

- Лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг;

- Доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество;

- Авторски и лицензионни възнаграждения;

- Възнаграждения за технически услуги;

- Възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;

- Възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице;

- Доходите от наем или друго предоставяне за ползване на недвижимо имущество, намиращо се в страната;

- Доходите от разпореждане с недвижимо имущество, намиращо се в страната;

- Възнаграждения на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, за услуги или права, с изключение на случаите, когато услугите или правата са реално предоставени;

- Неустойки и обезщетения от всякакъв вид, начислени в полза на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, с изключение на обезщетенията по застрахователни договори.

Освободени от облагане лица

Не се облагат с данък при източника дивидентите и ликвидационните дялове, когато са разпределени в полза на:

- местно юридическо лице, което участва в капитала на дружество като представител на държавата;

- договорен фонд;

- чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава членка на Европейския съюз или на друга държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Не се облагат с данък при източника и:

- доходите от лихви;

- доходите от разпореждане с финансови инструменти.

Данъчна основа за данъка, удържан при източника

- Данъчната основа за определяне на данъка, за доходите от дивиденти е брутният размер на разпределените дивиденти.

- Данъчна основа за определяне на данъка за доходите от ликвидационни дялове е разликата между пазарната цена на подлежащото на получаване от съответния акционер или съдружник и документално доказаната цена на придобиване на акциите или дяловете му.

- Данъчна основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите от лихви по договори за финансов лизинг, в случаите когато в договора не е определен размер на лихвата, е пазарната лихва.

- Данъчна основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите на чуждестранни лица от разпоредителни действия с финансови активи, е положителната разлика между продажната им цена и тяхната документално доказана цена на придобиване.

- Данъчна основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходи на чуждестранни лица от разпореждане с недвижимо имущество, е положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на това имущество.

- Данъчна основа за данъка, удържан при източника за доходите на чуждестранни лица, във всички други случаи е брутният размер на доходите.

Данъчни ставки

1. Данъчната ставка на данъка върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове е 5 на сто.

2. Данъчната ставка на данъка върху останалите доходи е 10 на сто.

Деклариране на данъка

Данъкът се декларира с декларация по образец за дължими данъци.

Лицата, задължени да удържат и внасят данък при източника, декларират дължимия данък за тримесечието с декларация по образец в срок до края на месеца, следващ тримесечието. Декларацията се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода.

Когато платецът на дохода не подлежи на регистрация, данъчната декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София.

В случаите, когато платецът на дохода е лице, което не е задължено да удържа и внася данък, декларацията се подава от получателя на дохода.

Декларацията се подава по електронен път с електронен подпис.

По искане на заинтересованото лице за внесения по реда на този закон данък върху доходи на чуждестранни юридически лица се издава удостоверение по образец. Удостоверението се издава от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където е подадена или подлежи на подаване декларацията.

Срокове за внасяне на данъка

Платците на доходи, удържащи данъка при източника, са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивиденти или на ликвидационни дялове.

Платците на доходи, удържащи данъка при източника, са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода.

Дължимият данък се внася в съответната териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода. Когато платецът на дохода не подлежи на регистрация, данъкът се внася в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София.

Възможност за преизчисляване на данък при източника 

Чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава членка на Европейския съюз или на друга държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, има право да избере да преизчисли данъка при източника за доходите, ако:

- Доходите от финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините, са от източник в страната;

- Доходите от сделки с финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините, са от източник в страната;

- Следните доходи, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната или изплатени от местни физически лица или от чуждестранни физически лица, които разполагат с определена база в страната, в полза на чуждестранни юридически лица, са от източник в страната:

- лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг;

- доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество;

- авторски и лицензионни възнаграждения;

- възнаграждения за технически услуги;

- възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;

- възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице.

Следните доходи са от източник в страната:

- доходи от наем или друго предоставяне за ползване на недвижимо имущество, включително идеална част от недвижимо имущество, намиращо се в страната;

- доходи от разпореждане с недвижимо имущество, включително идеална част или ограничено вещно право върху недвижимо имущество, намиращо се в страната.

Когато чуждестранното лице избере да преизчисли данъка при източника, преизчислението се извършва за всички реализирани от него доходи, изброени по-горе.

Когато чуждестранното лице избере да преизчисли данъка при източника за реализираните от него доходи, преизчисленият данък е равен на корпоративния данък, който би бил дължим за тези доходи, ако те са реализирани от местно юридическо лице. Когато чуждестранното лице е извършило разходи, свързани с доходите по изречение първо, за които би бил дължим данък върху разходите, ако те бяха извършени от местно юридическо лице, с този данък се увеличава сумата на преизчисления данък.

Възстановяването на данък се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София.

Редът за преизчисляване на данъка при източника не се прилага, когато чуждестранното лице е местно лице за данъчни цели на държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, която не е държава-членка на Европейския съюз, с която Република България:

1. няма влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или

2. има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, в която не е предвидено:

- обмен на информация или

- сътрудничество при събирането на данъци.

Законова рамка

Режимът на облагане с данък върху застрахователните премии е регламентиран в Закона за данък върху застрахователните премии.

Обект на облагане

С данък върху застрахователните премии се облагат застрахователните премии по облагаеми застрахователни договори, рисковете по които са поети от застрахователи.

Застрахователни премии, освободени от облагане

Освободени от облагане са застрахователните премии по договорите за презастраховане и ретроцесия, застраховка „Живот“ и рента, женитбена и детска застраховка, застраховка „Живот“, свързана с инвестиционен фонд, постоянна здравна застраховка, изкупуване на капитал, допълнителна застраховка, товари по време на международен превоз, застраховките на летателни апарати и плавателни съдове, както и гражданската отговорност свързана с притежаването и използването на такива, застраховките на товари при международен превоз.

Данъчно задължени лица

Данъчно задължени лица са:

- Застрахователи, регистрирани како акционерно дружество, кооперация, както и застраховател от трета държава чрез клон, регистрирани по Търговския закон и лицензирани при условията и по реда на Кодекса за застраховането.

- Застрахователите от друга държава членка при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги.

- Данъчни представители, определени от застрахователите, работещи при условията на свободата на предоставяне на услуги, които да ги представляват във връзка със спазване на задълженията по закона.

Данъчно събитие

Данъчно събитие е получаването на застрахователна премия от застраховател по сключен облагаем застрахователен договор, като при разсрочено плащане на застрахователната премия всяко получаване на част от застрахователната премия се смята за отделно данъчно събитие. Данъчното събитие възниква на датата, на която застрахователят получи застрахователната премия.

Данъкът става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие.

Данъчна основа

Данъчната основа за облагане с данък върху застрахователните премии е застрахователната премия, получена от застрахователя по облагаем застрахователен договор. При разсрочено плащане на застрахователната премия данъчната основа е получената от застрахователя част от застрахователната премия.

Данъчната основа се увеличава с възстановените бонуси и отстъпки на застрахователя по облагаем застрахователен договор. В данъчната основа не се включват предоставените бонуси и отстъпки от застрахователната премия, когато се предоставят на застрахования с плащането на застрахователната премия.

Данъчна ставка

Данъчната ставка на данъка върху застрахователните премии е 2 на сто.

Определяне размера на данъка

Размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по данъчната ставка.

Данъчен период

Данъчният период за определяне на дължимия данък върху застрахователните премии е календарния месец.

Дължим данък за данъчния период

Дължимият данък за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от застрахователя за данъчния период, и общата сума на данъка върху върнатите застрахователни премии през този данъчен период. Общата сума на данъка върху върнатите застрахователни премии през данъчния период се определя, като сумата на вече обложените застрахователни премии, които са върнати през този данъчен период, се умножава по 2%.

Деклариране на данъка

Застрахователите подават данъчна декларация по образец за предходното календарно тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията им.

Данъчните представители и застрахователите от друга държава членка при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги подават еднократно и данъчна декларация по образец за първия данъчен период, за който се дължи данък, в срок до края на следващия месец.

Внасяне на данъка

Дължимият данък за данъчния период се внася ежемесечно от застрахователите в срок до края на следващия месец в приход на републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите  по регистрацията им.

За невнесения в срок дължим данък се дължи лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Данъчно задължено лице, което не подаде декларация, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица.

Законова рамка

Режимът на облагане с данък върху приходите на бюджетни предприятия е регламентиран в Закона за корпоративното подоходно облагане.

Обект на облагане

С данък върху приходите на бюджетни предприятия се облагат приходите на бюджетните предприятия от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество.

Данъчно задължени лица

Данъчно задължени лица са бюджетните предприятия.

Бюджетни предприятия са всички лица, прилагащи бюджети, сметки за средства от Европейския съюз и сметки за чужди средства съгласно Закона за публичните финанси, включително Националният осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, държавните висши училища, Българската академия на науките, Селскостопанската академия, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция, както и всички други лица, които са бюджетни организации, т.е. всички юридически лица, чиито бюджети се включват в държавния бюджет, в бюджетите на общините, в бюджетите на социалноосигурителните фондове, както и всички останали юридически лица, чиито средства, постъпления и плащания се включват в консолидираната фискална програма по силата на нормативен акт.

Данъчна основа

Данъчната основа за определяне на данъка върху приходите е годишна и включва приходите на бюджетното предприятие от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, начислени през съответната година.

Данъчни ставки

Данъчната ставка на данъка върху приходите на общините е 2 на сто.

Данъчната ставка на данъка върху приходите за всички останали бюджетни предприятия е 3 на сто.

Деклариране на данъка

Когато подлежат на облагане с данък върху приходите за съответната година, бюджетните предприятия подават годишна данъчна декларация по образец до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията им.

С годишната данъчна декларация се подава годишен отчет за дейността, съдържащ статистически справки и счетоводни документи.

Внасяне на данъка

Данъкът върху приходите, определен върху годишната данъчна основа, се внася от бюджетните предприятия до 31 март на следващата година.

За невнесения в срок дължим данък се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Данъчно задължено лице, което не подаде декларация, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция.

Видове местни данъци

Общинският съвет на съответната община определя с наредба размера на данъците при условията, по реда и в границите, определени със Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

В общинския бюджет постъпват следните местни данъци:

ДАНЪК ВЪРХУ НЕДВИЖИМИТЕ ИМОТИ

С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.

Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия ѝ терен.

Не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.

Данъчно задължени лица

Данъчно задължени лица са:

- собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти; 

- собствениците на сгради, построени върху държавни или общински поземлени имоти;

- ползвателите – при учредено вещно право на ползване; 

- концесионерите – при договор за концесия.

Деклариране

Случаи, при които се подава данъчна декларация по Закона за местните данъци и такси:

- при придобиване на недвижим имот;

- при учредяване на ограничено вещно право върху недвижим имот:

• право на строеж;

• право на надстрояване и пристрояване;

• право на ползване;

• сервитути.

- при промяна на декларирано обстоятелство, което има значение за определяне на данъка.

Имоти, за които се подава данъчна декларация, но са освободени от плащането на данък недвижим имот:

1. общините, за имотите – публична общинска собственост;

2. държавата, за имотите – публична държавна собственост, освен ако имотът е предоставен за ползване на друго лице и това лице не е освободено от данък;

3. читалищата;

4. сградите – собственост на чужди държави, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност;

5. сградите на Българския червен кръст и на организациите на Червения кръст, регистрирани в друга държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

6. сградите на висшите училища и академиите, използвани за учебен процес и научна дейност;

7. храмовете и манастирите, предназначени за богослужебна дейност, заедно с поземлените имоти, върху които са построени – собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната, както и молитвените домове заедно с поземлените имоти, върху които са построени – собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната;

8. парковете, спортните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди;

9. сградите – културни ценности, когато не се използват със стопанска цел;

10. музеите, галериите, библиотеките;

11. имотите, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт;

12. временните сгради, обслужващи строежа на нова сграда или съоръжение до завършването и предаването им в експлоатация;

13. недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, за период от 5 години. Данъкът върху горепосочените недвижими имоти, които се използват от държавата, общините, обществените организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните, се дължи от ползвателите;

14. сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление “B”, и сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 1990 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление “C”, издадени по реда на Закона за енергийната ефективност, както следва:

- за срок 7 години – считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;

- за срок 10 години – считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата;

15. сградите, въведени в експлоатация след 1 януари 1990 г. и преди 1 януари 2005 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление “C”, и сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 1990 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление “D”, издадени по реда на Закона за енергийната ефективност, както следва:

- за срок три години – считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;

- за срок 5 години – считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата.

Освобождаването е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката им дейност.

Имоти, за които не се подава данъчна декларация:

- Поземлени имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии;

- Поземлените обекти, заети от водни обекти, които са държавна и общинска собственост;

- Земеделски земи и гори, ако не са застроени.

Срокове за подаване на декларацията

2 месеца от датата на придобиване на имота/ на въвеждане в експлоатация на сградите/ или 6 месеца от откриване на наследството /ако имота е придобит по наследство/. При закъснение или подаване на неверни данни касаещи облагането с данък  недвижими имоти се налагат санкции.

Срокове за плащане на данък недвижим имот

до 30.06 и до 31.10 – на две равни вноски, за годината, за която се дължи. При плащане на целия данък за годината до 30.04 се прави отстъпка в размер на 5% върху дължимата сума. 

При прехвърляне на недвижим имот или при учредяване на вещни права върху недвижим имот дължимият до прехвърлянето/учредяването данък, включително за месеца на прехвърлянето/учредяването, се заплаща от прехвърлителя/учредителя преди прехвърлянето/учредяването.

Данъчни облекчения

Данъкът се дължи с 50% намаление за имот, който е основно жилище. За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100%, данъкът се дължи със 75 % намаление.

ДАНЪК ВЪРХУ НАСЛЕДСТВАТА

С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани. Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.

Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго. Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.

Освободени от данък са:    

- имуществото на загиналите за Република България или при изпълнение на служебния си дълг, или при производствени аварии и природни бедствия; 

- имуществото, завещано на държавата и общините; 

- имуществото, завещано на Българския червен кръст, законно регистрираните вероизповедания в страната, читалищата и другите юридически лица, които не са търговци, с изключение на организациите с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в частна полза; обикновената покъщнина;  

- дребният земеделски инвентар; 

- библиотеките и музикалните инструменти; 

- предметите на изкуството, автор на които е наследодателят, някой от наследниците или техен роднина по права линия без ограничение, а по съребрена – до четвърта степен; 

- неполучените пенсии на наследодателя;

- имуществата в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава. 

Когато две лица са починали едновременно или непосредствено едно след друго и едното е наследник на другото, не се дължи данък за наследствения дял, придобит от починалия наследник.

Деклариране и внасяне на данъка

Срокове за подаване на декларация за данък върху наследствата:

- 6 месеца от откриването на наследството (за съпруг, деца, родител, братя или сестри на починалия),

- 6 месеца от узнаването, че наследството е открито (за други наследници или заветници),

- 6 месеца от въвеждането във владение (за наследниците на обявените от съда лица за отсъстващи към момента на последното известие от лицето),

- от деня на раждането на наследник, който е бил заченат към датата на откриването на наследството.

За изпусналите сроковете поради незнание за откритото наследство – 1 месец след узнаването.

При закъснение или деклариране на неверни данни се налага санкция.

Срок за заплащане на данъка

Данъкът се заплаща в срок от 2 месеца след връчването на съобщението за задълженията на наследника/ заветника или в срок до 1 месец, когато трябва да се удържи от банка, застрахователно дружество или друг влогодържател на пари на починалото лице. Когато се наследява предприятие на едноличен търговец, участие в събирателно дружество, дялове и акции, представляващи повече от 50 на сто от капитала на търговските дружества, дължимият данък може да бъде заплатен в срок до 1 година от откриване на наследството заедно със законната лихва, която започва да се начислява след изтичане на 2-месечния срок.

ДАНЪК ПРИ ПРИДОБИВАНЕ НА ИМУЩЕСТВА ПО ДАРЕНИЕ И ПО ВЪЗМЕЗДЕН НАЧИН 

Обект на облагане

Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. 

Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.

Данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност.

Не се облагат моторни превозни средства, придобити преди първоначалната им регистрация за движение в страната, както и ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти.

Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.

Данъчно задължени лица

Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото, а при замяна – от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител.

Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят.

Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност – към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.

Данъчна основа

Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето. Имуществото се оценява както следва:

- недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях се оценяват по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а ако тя е по-ниска от данъчната оценка - по последната, съгласно приложение към закона;

- превозните средства - по застрахователна стойност.

Данъчни ставки

При възмездно придобиване на имущество данъкът се определя от общинския съвет в размер от 0,1 до 3 на сто върху оценката на прехвърляното имущество.

Срокове за заплащане на данък по безвъзмездно придобиване на имущество

Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи – по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес. Данъкът се заплаща при прехвърлянето на собствеността върху имуществото или при издаването на акта за собственост по давност и неговото вписване. Извън тези случаи безвъзмездно придобитото имущество се декларира и дължимият данък по придобиването му се заплаща до 2 месеца след получаването на имуществото.

Освобождават се от данък: 

Придобитите имущества от: 

- държавата и общините; 

- образователните, културните и научните организации на бюджетна издръжка, както и специализираните институции за предоставяне на социални услуги и домовете за медико-социални грижи за деца; 

- Българският Червен кръст; 

- национално представените организации на хора с увреждания и за хора с увреждания;

- фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия и за опазване и възстановяване на исторически и културни паметници; 

- лечебните заведения по Закона за лечебните заведения; 

- даренията за лечение на граждани на държава-членка на Европейския съюз, или на друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на технически помощни средства за хора с увреждания; 

- даренията с хуманитарна цел на лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто и социално слаби граждани; 

- даренията за юридическите лица с нестопанска цел, които получават субсидии от централния бюджет, и юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност за получените и предоставените дарения; 

- обичайните подаръци; 

- имуществото, което е прехвърлено по безвъзмезден начин в изпълнение на задължение, произтичащо от закон; даренията в полза на народните читалища; 

- придобитите имущества по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол; непаричните вноски в капитала на търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел; 

- чуждите държави за придобиване на недвижими имоти – при условията на взаимност;

- безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството.

ДАНЪК ВЪРХУ ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА

С данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация. При прекратяване на регистрация на превозно средство данъчно задълженото лице представя документ от компетентен орган.

Данъчна основа

Общинският съвет определя размера на данъка за всеки вид превозно средство:

- леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т - данъкът се определя по формула, включваща имуществен и екологичен компонент. Имуществения компонент се определя от мощността на двигателя, коригиран с коефициент за годината на производство. Екологичният компонент се определя от екологичната категория, на която съответства лекия или товарен автомобил с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т;

- ремаркета на леки автомобили - за брой;

- мотопеди (за брой) и мотоциклети (за брой, в зависимост от обема на двигателя);

- триколесни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 - за брой, на база общо тегло;

- автобуси - за брой, в зависимост от броя на местата за сядане в автобуса;

- товарни автомобили над 3,5 тона, но не повече от 12 тона - за всеки започнати 750 кг. товароносимост;

- седлови влекач и влекач за ремарке - за брой, в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача;

- специализирани строителни машини, автокранове и други специални автомобили, без тролейбусите - за брой;

- автокранове с товароподемност над 40 тона - за брой;

- трактори - за брой, в зависимост от мощността на двигателя;

- други самоходни машини - за брой;

- моторни шейни и четириколесни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 - за брой;

- товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 тона - за брой, в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването;

- кораби - за всеки започнат бруто тон в зависимост от регистъра, в който са вписани;

- джетове - за брой;

- ветроходни и моторни яхти - за всеки започнат бруто тон;

- скутери - за киловат;

- влекачи и тласкачи - за киловат;

- речни несамоходни плавателни съдове - за тон максимална товароподемност;

- самолети - за всеки започнат тон максимално излетно тегло;

- параплани - за брой;

- делтаплани - за брой;

- мотоделтаплани - за брой;

- свободни балони - за брой;

- планери - за брой.

Освобождаване от облагане

Освободени от данък върху превозните средства са:

- превозните средства на държавни и общински органи и организации на бюджетна издръжка, които са със специален режим на движение, линейки и пожарни на други лица, както и на Държавна агенция „Технически операции“ за изпълнение на дейностите, определени със закон;

- превозните средства на дипломатически представителства и консулства при условията на взаимност;

- превозните средства на Българския Червен кръст, когато се използват за целите на организацията;

- електрическите автомобили, мотоциклети и мотопеди, както и електрическите превозни средства категории L5е, L6е и L7е, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013.;

- лекият автомобил, собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб.см. и с мощност до 117,64 kW;

- превозните средства, на които е прекратена регистрацията (данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение);

- излезлите от употреба моторни превозни средства, за които с нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване (данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване).

Данъчни облекчения

Предвидени са данъчни облекчения:

- за мотопеди и мотоциклети с мощност на двигателя до 74 kW включително, и съответстващи на екологична категория „Евро 4“ данъкът се заплаща с 20 на сто намаление;

- за мотопеди и мотоциклети с мощност на двигателя до 74 kW включително и съответстващите на екологични категории, по-високи от „Евро 4“ данъкът се заплаща с 60 на сто намаление;

- за автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологични категории „Евро 4“ - данъкът се заплаща с 20 на сто намаление;

- за автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологични категории „Евро 5“, „Евро 6“ и „ЕЕV“ - данъкът се заплаща с 50 на сто намаление;

- за автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и слабонаселените планински и гранични райони, които се субсидират от общините - данъкът се заплаща в размер 10 на сто от определения размер, при условие, че не се използва за други цели.

Когато в регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, няма данни за екологичната категория на моторното превозно средство, се приема, че превозното средство е без екологична категория.

Деклариране

Собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес (декларация за за притежаван лек или товарен автомобил с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона и декларация за притежавано пътно превозно средство, с изключение на леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона), съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от промяната в обстоятелствата на облагане когато:

1. пътното превозно средство е придобито по наследство;

2. пътното превозно средство е собственост на повече от едно лице;

3. собственикът/собствениците на пътното превозно средство няма/нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната;

4. са налице основания за предявяване право на освобождаване от данък;

5. са налице основания за ползване на данъчни облекчения, с изключение на данъчното облекчение за мотопеди и мотоциклети с мощност на двигателя до 74 kW включително, и съответстващи на екологична категория „Евро 4“; за автобусите, товарните автомобили, с технически допустима максимална маса над 3,5 т, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологична категория „Евро 4“, „Евро 5", „Евро 6“ и „ЕЕV“, когато в регистъра има данни за екологичната категория на превозното средство.

За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение.

Срок за подаване на декларацията

2 месеца от придобиването на моторно превозно средство /по договор / или от регистрацията в КАТ /по талон – за МПС, внос от чужбина/.
За неспазване на сроковете лица се наказват със санкция.

Срок за внасяне на данъка

Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове:

- до 30 юни и

- до 31 октомври на годината, за която е дължим.

На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто от размера на дължимия данък.

Заплащането на данъка е условие за редовност при годишния технически преглед на превозното средство. Заплащането на данъка се удостоверява с:

1. проверка чрез автоматизиран обмен на информация между информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на пътни превозни средства, поддържана от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и:

- системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите, или

- съответната система за администриране на местни данъци и такси на общината, или

2. представяне на издаден или заверен от общината документ.

Данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, а в случаите когато собствениците нямат постоянен адрес или седалище на територията на страната - в приход на общината по регистрация на превозното средство.

ПАТЕНТЕН ДАНЪК 

С годишен патентен данък се облагат физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват патентни дейности, за доходите си от тези дейности, при условие че:

- оборотът за предходната година не превишава 50 000 лв., и

- не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване.

Всички видове патентни дейности подлежащи на облагане с патентен данък, както и определените от Общинският съвет граници на годишният размер на данъка:

Общи положения

Извършващите патентна дейност не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. В тези случаи се прилагат разпоредбите за данъците, удържани при източника, и за облагане на разходите по Закона за корпоративното подоходно облагане.
Когато в рамките на 12 последователни месеца прекратите патентна дейност и/или образувате ново предприятие, което извършва патентна дейност, и сумарният оборот на двете предприятия е повече от 50 000 лв. за 12 последователни месеца, новообразуваното предприятие не се облага с патентен данък. В този случай за текущата данъчна година новообразуваното предприятие се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Когато в рамките на текущата данъчна година оборотът Ви превиши 50 000 лв. или се регистрирате по Закона за данък върху добавената стойност, то тогава облагането ще се извършва по общия ред на Закона за данък върху добавената стойност.

Патентен данък се дължи за всяка от упражняваните дейности поотделно съгласно таблицата по-горе, а тези които осъществяват патентна дейност в повече от един обект, дължат данък за всеки обект поотделно.

Деклариране

Данъчните декларации за облагане с патентен данък са по образец, в който до 31 януари на текущата година се декларират обстоятелствата, свързани с определянето на данъка. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността.

Лицата, които до 31 януари на текущата година са подали патентна данъчна декларация и в същия срок са заплатили пълния размер на патентния данък, определен съгласно декларираните обстоятелства, ползват отстъпка 5 на сто.

Лицата подават патентна декларация за всички промени в обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство. При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобретателя в 7-дневен срок от датата на прехвърлянето.

Данъчната декларация се подава в срок до края на месеца, следващ месеца, през който са възникнали тези обстоятелства.

Подаване на патентна декларация

Патентните данъчни декларации се подават в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец.

Когато данъчната декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването ѝ се извършва в общината, където е постоянният адрес на пълномощника.

Извън тези случаи данъчната декларация се подава в Столичната община.

Приема се, че дейността не се извършва от постоянно място, когато промяната през годината на местонахождението на обекта, от който се извършва дейността, води до промяна в размера на данъка.

Внасяне на патентен данък

Патентният данък се внася на четири равни вноски, както следва:

1. за първото тримесечие – до 31 януари;

2. за второто тримесечие – до 30 април;

3. за третото тримесечие – до 31 юли;

4. за четвъртото тримесечие – до 31 октомври.

Когато възникне задължение за внасяне на патентния данък през годината, дължимата част от данъка за текущото тримесечие се внася в 7-дневен срок от датата на подаване на декларацията, а когато декларация не е подадена - в 7-дневен срок от изтичане на срока за подаването ѝ.

Патентният данък се внася в приход на общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентната дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място - в приход на общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец.

Данъчни облекчения

Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност:

1. физическите лица, включително едноличните търговци, с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, ползват намаление на патентния данък в размер 50 на сто, ако извършват дейността лично и не наемат работници за тази дейност през цялата данъчна година;

2. физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година два или три вида патентна дейност от посочените в т. 1 - 36 от посочената по-горе таблица, заплащат патентния данък само за тази дейност, за която определеният данък е с най-висок размер; за извършване на повече от три дейности облекчението не се прилага;

3. физическите лица, включително едноличните търговци, които са пенсионери и извършват патентна дейност, посочена в т. 5, 6, 8 - 15, 18 - 20, 25, 27 - 29 и 31 на посочената по-горе таблица, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответната дейност, ако извършват дейността лично и не наемат работници през цялата данъчна година;

4. лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10 на посочената по-горе таблица, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място.
Данъчното облекчение се ползва за цялата данъчна година, през която настъпва неработоспособността или изтича срокът на валидност на решението.

Приспадане на данъка

В случаите, когато в рамките на 12 последователни месеца прекратите патентна дейност и/или образувате ново предприятие, което извършва патентна дейност, и сумарният оборот на двете предприятия е повече от 50 000 лв. за 12 последователни месеца, новообразуваното предприятие не се облага с патентен данък, или когато в рамките на текущата данъчна година оборотът превиши 50 000 лв. или лицето се по Закона за данък върху добавената стойност дължимият, то в тези случаи внесеният данък се приспада от годишното данъчно задължение по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

В тези случаи патентният данък за текущата година е дължим до края на тримесечието, предхождащо тримесечието, през което са възникнали горе посочените обстоятелствата.

ТУРИСТИЧЕСКИ ДАНЪК

Данъчно задължени лица

Данъчно задължени лица са лицата, предлагащи нощувки.

Данъчни ставки

Размерът на данъка се определя с наредба на общинския съвет в граници от 0,20 лв. до 3,00 лв. за всяка нощувка съобразно населените места в общината и категорията или регистрацията на местата за настаняване по Закона за туризма.

Определяне на данъка

Размерът на дължимия данък за календарния месец се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от Единната система за туристическа информация, поддържана от Министерството на туризма, като броят на предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка, определен от общинския съвет.

Деклариране на данъка

Данъчно задължените лица подават в общината декларация по образец до 30 януари на всяка година за облагане с данък за предходната календарна година.

Внасяне на данъка

Дължимият туристически данък за календарния месец се внася от данъчно задължените лица до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките.

Данъкът се внася в приход на бюджета на общината по местонахождение на местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма. 

Администриране на туристическия данък

Установяването, обезпечаването и събирането на туристическия данък се извършва от служителите на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

ДАНЪК ВЪРХУ ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ

Обект на облагане

С данък се облагат данъчно задължените лица за извършваната от тях или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници.

Данъчно задължени лица

Данъчно задължени лица по този раздел са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община по Закона за автомобилните превози (ЗАП).

Данъчно задължените лица се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници за извършваната от тях или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници.

Данъкът върху таксиметров превоз на пътници се дължи от данъчно задължените лица за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Данъчни ставки

Годишният размер на данъка се определя с наредба на общинския съвет в граници от 300 лв. до 1000 лв. Определеният размер от общинския съвет се дължи от данъчно задължените лица за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Деклариране и внасяне на данъка

Преди получаване на издаденото разрешение по Закона за автомобилните превози данъчно задължените лица подават данъчна декларация по образец за дължимия данък в общината, за територията на която е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници. В декларацията лицата посочват обстоятелствата, свързани с определянето на данъка.

Данъчно задължените лица подават данъчна декларация за всички промени в обстоятелствата, които имат значение за определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство. При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец данъчна декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобретателя в 7-дневен срок от датата на вписване на прехвърлянето в търговския регистър в съответната община.

Данъкът се внася преди получаване на издаденото разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници по Закона за автомобилните превози. Възстановяване на надвнесен данък се извършва по писмено искане на данъчно задължено лице по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Общините събират следните местни такси:

- за битови отпадъци;

- за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна;

- за ползване на детски ясли, детски кухни, детски градини, лагери, общежития и социални услуги, финансирани от общинския бюджет;

- за дейностите по хранене на децата в задължителното предучилищно образование извън финансираното от държавата;

- за технически услуги;

- за административни услуги;

- за откупуване на гробни места;

- за дейности по обща подкрепа по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование, които не се финансират от държавния бюджет и се осъществяват от центровете за подкрепа за личностно развитие;

- за притежаване на куче;

- други местни такси, определени със закон.

За всички услуги и права, предоставяни от общината, общинският съвет определя цена. Ползването на общинските тротоари, площади и улични платна или на части от тях като зони за платено и безплатно паркиране по Закона за движението по пътищата се определя с наредба на общинския съвет.

Местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.

Местните такси са прости и пропорционални и се заплащат безкасово, в брой или с общински таксови марки в сроковете и по реда на Закона за местните данъци и такси.